Значението на жлъчния мехур и какво да правим, ако нямаме такъв?

Жлъчният мехур често не получава признанието, което заслужава, тъй като може да се разглежда просто като компонент за съхранение на жлъчката и тялото може да функционира доста добре без него.

Въпреки че е вярно, че храносмилателните функции все още могат да работят без жлъчен мехур, заболяванията на жлъчния мехур често са многофакторни и както потокът на жлъчката, така и функцията на жлъчния мехур играят голяма роля за цялостното здраве. Често хората могат да се борят с храносмилането на мазнините и да страдат от симптоми като подуване на корема, коремна болка и рефлукс, което ги кара да следват диета с ниско съдържание на мазнини или общо ограничена диета.

Въпреки това, има много промени в диетата и начина на живот, които могат да бъдат направени, за да помогнат за намаляване на симптомите и подобряване на качеството на живот при хора с проблеми с жлъчния мехур.

Защо жлъчният мехур е важен?

Основната роля на жлъчния мехур е да съхранява и концентрира жлъчката, която се произвежда от черния дроб и поради това той се намира точно под черния дроб, като двата органа са свързани от жлъчния тракт. Заедно те спомагат за улесняване на храносмилането и подпомагат усвояването на мазнините от храната, която ядем. Черният дроб използва холестерола, за да създаде първичните жлъчни киселини (холова киселина и хенодезоксихолева киселина). След това черният дроб може да прикрепи аминокиселините глицин и таурин към тези жлъчни киселини, за да създаде 8 различни жлъчни соли, които съставляват основния компонент на жлъчката, заедно с холестерола, фосфолипидите, водата, протеините и конюгирания билирубин.

Жлъчката се изтласква през общия чернодробен канал към жлъчния мехур, където се концентрира и съхранява. При наличието на мазнини в храната се освобождава холецистокинин (CCK), за да стимулира свиването на жлъчния мехур. Това изстисква жлъчката от жлъчния мехур, през кистозния канал и в дванадесетопръстника, където помага за емулгирането на мазнините в мицели, които са по-малки молекули, върху които може да работи панкреатичната липаза. Основните мазнини и мастноразтворимите хранителни вещества като витамини A, D, E и K, намиращи се в храната, която ядем, се усвояват чрез този процес.

В допълнение към тези основни функции, жлъчката също играе важна роля в отстраняването на токсини и отпадъчни продукти от тялото, като излишък от билирубин и холестерол, инхибирайки растежа на вредни микроорганизми и стимулирайки мотилитета на дебелото черво.

Кои са често срещаните проблеми с жлъчния мехур?

Има няколко състояния, които засягат функцията на жлъчния мехур, като най-често срещаното е образуването на камъни в жлъчката. Неофициалната статистика в България сочи, че всеки десети българин на възраст над 60 години страда от заболявания на жлъчката, най-често от камъни в жлъчния мехур. Камъните в жлъчката се образуват от компоненти на жлъчката, създавайки два основни вида камъни в жлъчката, като и двата имат своя собствена уникална патофизиология и рискови фактори. Най-честата форма на камъни са холестеролните камъни, които могат да се развият, когато жлъчката съдържа твърде много холестерол, билирубин или недостатъчно количество жлъчни соли или холин.

Освен това стазата на жлъчния мехур, която се характеризира с намален поток на жлъчка и стагнация, може да увеличи риска от образуване на холестеролни жлъчни камъни. Кафявите или пигментирани камъни са по-рядко срещани, но се причиняват от бактерии като E.coli, които могат да отделят ензими, които хидролизират конюгиран билирубин и фосфолипиди, които след това могат да се свържат с калциеви йони и да причинят образуване на камъни.

Факторите, които могат да увеличат риска от развитие на камъни в жлъчката

• Фамилна анамнеза за камъни в жлъчката или заболяване на жлъчния мехур затлъстяване;
• Пол (по-често при жени);
• Повишени нива на естроген;
• Бременност;
• Да бъдеш над четиридесет години.

Жените са изложени на по-висок риск от камъни в жлъчката, тъй като по-високите нива на естроген могат да увеличат насищането с холестерол в жлъчката, което допринася за холестеролни камъни. Повишените нива на прогестерон могат също да нарушат изпразването на жлъчния мехур в отговор на CCK, допринасяйки за застой на жлъчката. Поради тези механизми жените на хормонална терапия и контрацепция може да имат по-висок риск от образуване на камъни в жлъчката.

Жлъчна колика (известна също като атака на жлъчния мехур)

Жлъчната колика настъпва, когато жлъчен камък в жлъчния мехур заседне в жлъчния канал, поради свиването на жлъчния мехур в отговор на храна, съдържаща мазнини и преместването на камъка. Това причинява временна, силна коремна болка, която може да продължи около 6 часа, докато жлъчният камък се отдели и падне обратно в жлъчния мехур. Симптомите на камъни в жлъчката и друга дисфункция на жлъчния мехур включват:

• Болка под ребрата, която може да се излъчва към дясното рамо или гърба гадене;
• Болка в корема повръщане;
• Треска;
• Лошо храносмилане;
• Бледо оцветени изпражнения;
• Плаващи, мазни изпражнения;
• Диария.

Какво може да повлияе на храносмилането на мазнините и потока на жлъчката?

Чернодробна дисфункция

Тъй като черният дроб е органът, който произвежда жлъчката, всяко увреждане, настъпило в хепатоцитите, може да доведе до намалено производство на жлъчка или холестаза, при която изтичането на жлъчка от черния дроб е нарушено. Това може да доведе до натрупване на жлъчни киселини вътре черния дроб и повишени провъзпалителни цитокини, които могат да доведат до смърт на хепатоцитите. Холестазата може да бъде причинена от генетични фактори, диета, начин на живот и медикаменти, като индуцирана от лекарства чернодробна токсичност, алкохол, вирусен хепатит, автоимунно разрушаване на жлъчни пътища, фактори, свързани с бременността, или запушване на жлъчните пътища поради нещо като жлъчен камък или тумор.

Влияние на рецептора Farnesoid X върху метаболизма

Farnesoid X рецепторът (FXR) играе важна роля в регулирането на множество метаболитни пътища, включително глюкозна, липидна и енергийна хомеостаза, както и регулиране на синтеза, транспорта и реабсорбцията на жлъчни киселини. Тези рецептори присъстват предимно в черния дроб и илеума, и се активират от жлъчните киселини. Нарушаването на резерва на жлъчните киселини или микробиома на червата може да попречи на оптималното FXR сигнализиране, което може да играе роля в развитието на NAFLD, чревна дисбиоза, метаболитна дисфункция и възпаление.

Ролята на чревния микробиом

Нашият чревен микробиом може да взаимодейства с първичните жлъчни киселини, докато се движат през червата, и това произвежда вторични жлъчни киселини. Обикновено 95% от жлъчните киселини трябва да се реабсорбират чрез ентерохепатална циркулация, където се изпращат обратно в черния дроб за рециклиране, оставяйки много малък процент, около 5% от жлъчните киселини, които се губят с изпражненията. Въпреки това, ако има увреждане на тънките черва чрез фактори като автоимунитет, дисбиоза, цьолиакия, IBD и лечение на рак, пасивната абсорбция на жлъчни киселини може да бъде засегната, намалявайки количеството, което се реабсорбира, което може да допринесе за дефицит на жлъчна киселина.

В някои случаи може да причини натрупване на жлъчни киселини в червата, което дразни дебелото черво и води до хронична диария и редки изпражнения.

Освен това, ако жлъчните киселини не се реабсорбират и рециклират оптимално, това може да остави повече жлъчни киселини на разположение за взаимодействие на чревните бактерии. Свръхрастежът на бактерии в тънките черва може да бъде пагубен, тъй като някои от вторичните жлъчни киселини са свързани с възпаление и хронични заболявания като рак на дебелото черво. В случай на свръхрастеж на бактерии в тънките черва (SIBO), бактериите в тънките черва могат да причинят увреждането им и да деконюгират жлъчните киселини, което води до малабсорбция на жлъчни киселини. Обратното, здравият микробиом, може да произведе полезни вторични жлъчни киселини, които могат да помогнат за регулиране на телесното тегло, липидния метаболизъм, усвояването на хранителни вещества, модулиране на имунната система и подпомагане на целостта на червата.

Влиянието на жлъчката върху микробиома на червата

Съществува двупосочна връзка между жлъчните и чревните бактерии. Жлъчните киселини могат да предложат защита срещу бактериална пролиферация в тънките черва чрез активиране на FXR и генна експресия, които също помагат за поддържане на целостта на епитела. Активирането на FXR от конюгирани жлъчни киселини индуцира експресията на гени, отговорни за предотвратяване на бактериален свръхрастеж и насърчаване на целостта на епитела. Самата жлъчка има антимикробни свойства благодарение на способността си да разрушава клетъчните мембрани както на грам-положителни, така и на грам-отрицателни бактерии, което я прави жизненоважна за регулиране на здравословния състав на микробиома и предотвратяване на дисбиоза, включително SIBO.

Какво можем да правим за подпомагане на производството и потока на жлъчка?

Функцията на черния дроб е от съществено значение за производството на жлъчка, така че подкрепата за черния дроб е от съществено значение. Артишокът, бял трън и куркума са хепапротективни и насърчават потока на жлъчката за храносмилането на мазнините и изчистването на холестерола.

Фосфатидилхолинът е важен хранителен елемент за поддържане на чернодробната функция, транспорта и метаболизма на мазнините, целостта на червата, жлъчния поток и може да помогне за разтварянето на камъни в жлъчката. Генът PEMT има задачата да произвежда фосфатидилхолин, използвайки SAMe като метилова донорна група. Вариантите на гена PEMT обаче могат да допринесат за недостиг на холин и да увеличат риска от NAFLD, проблеми с жлъчния мехур и повишени триглицериди.

За да функционира оптимално PEMT, той изисква достатъчно количество SAMe, произведен чрез метиониновия цикъл, заедно с холин. Следователно е важно да се увеличат хранителните и допълнителните източници на метилфолат и метилкобаламин, по-специално за насърчаване на метилирането.

Храните с високо съдържание на холин включват черен дроб, яйца, риба и месо, което може да затрудни постигането на нуждите от холин при веган или вегетарианска диета. Има зеленчуци, които могат да бъдат полезни, като броколи, карфиол, спанак, леща, цвекло и гъби шийтаке, но може да е необходима добавка с холин.

Насърчаване на здрав чревен микробиом

Ако човек се бори с проблеми с жлъчния мехур или проблеми с храносмилането на мазнините, трябва да се обмисли възстановяването на червата и поддържането на чревния микробиом. Увеличаването на фибрите и пребиотиците може да помогне да действа като обемен агент в червата, за да насърчи перисталтичните движения, помагайки както при диария, така и при запек. Освен това както пребиотиците, така и пробиотиците могат да насърчат полезните бактерии в дебелото черво и да намалят растежа на потенциално патогенни бактерии, включително Escherichia coli.

В допълнение както пребиотиците, така и пробиотиците могат да помогнат за подобряване на метаболитната функция чрез регулиране на метаболизма на глюкозата и нивата на холестерола, което може да намали рисковите фактори за камъни в жлъчката.

Поддръжка след отстраняване на жлъчния мехур

Хроничните проблеми с жлъчния мехур могат да доведат до холецистектомия (отстраняване на жлъчния мехур). Това е съществена операция, ако жлъчните пътища са запушени, което може да причини възпаление на жлъчния мехур. Въпреки това, след като жлъчният мехур бъде отстранен, вече няма място за съхранение на жлъчка, което означава, че жлъчката непрекъснато капе в дванадесетопръстника, вместо по-големи количества да се отделят с храната. Храносмилането и усвояването на храните все още ще функционират добре след холецистектомия, но някои хора може да открият, че изпитват затруднения с храни с високо съдържание на мазнини или фибри.

В дългосрочен план холецистектомията може да допринесе за дефицит на определени хранителни вещества, особено на мастноразтворими витамини, поради по-разредена и по-ниска концентрация на жлъчката, както и диария, затлъстяване на черния дроб и намалено микробиомно разнообразие.

За съжаление, дори когато жлъчният мехур е отстранен, все още може да съществува риск от образуване на жлъчни камъни в жлъчното дърво или черния дроб. При наличие на камъни в жлъчката или отстраняване на жлъчния мехур, храносмилателни ензими като липаза могат да помогнат за намаляване на симптомите, свързани с лошо усвояване на мазнини. В тези случаи малки количества билки, които подпомагат здравето на черния дроб и производството на жлъчка, могат да се препоръчат преди хранене, в идеалния случай заедно с висока доза липазни ензими, но високите дози трябва да се приемат внимателно, за да се предотврати свръхстимулация на черния дроб.

Как да намалим риска от развитие на камъни в жлъчката?

Един минерал, който може да играе важна роля за намаляване на риска от камъни в жлъчката, е магнезият. Установено е, че магнезият регулира метаболизма на глюкозата и намалява повишените нива на холестерол и триглицериди, всички от които са рискови фактори за образуване на камъни. Освен това изследванията са установили, че диетите с по-високо съдържание на магнезий са свързани с намаления риск от развитие на камъни в жлъчката. Форми като магнезиев таурат могат да предложат допълнителна полза, тъй като тауринът е необходим за създаване на жлъчни киселини и здравословен жлъчен поток.

Диета в западен стил, която е с високо съдържание на рафинирани въглехидрати и захари, се свързва с повишен риск от образуване на камъни в жлъчката. Намаляване на приема на преработени храни, прости въглехидрати и захари, като същевременно се увеличават растителните храни и качествените мазнини и протеини може да помогне за намаляване на този риск. Чрез идентифициране и работа върху някои от основните фактори за дисфункция на жлъчния мехур, промените в диетата и начина на живот могат да помогнат за поддържане на всички наши храносмилателни органи и намаляване на риска от заболяване.

Бъдете здрави с BulVit!